Петко Цокев – непознатия основател и съдружник в
първата вълнено-предачна фабрика в Габрово
Катя Гечева – главен експерт при Държавен архив – Габрово
Ценни документи за историята на първата габровска фабрика и за рода на търговеца Петко Цокев дари на Държавен архив Габрово Цанко Петров . Хаджистойчев. Бившият конституционен съдия от години е наш добър приятел и сътрудник, доказал не един път, че милее за родия си град и винаги помага за проучване и уточняване на исторически факти за Габрово.
.jpg)
През годините името на Петко Цокев се забравя и само няколко изследователи на историята на вълнено-текстилната индустрия отчитат неговото участие и приносът му при създаването на фабриката. (Гатев, Г., Венков, Хр., Минчев, М., История на вълнено-текстилната промишленост в Габрово, С., 1982 г. и Минчев, М.,И като почне зданието да се прави, Габрово, 2007 г.). Днес то фигурира и в интернет пространството, редом с името на Иван К. Калпазанов, но за широката публика остава непознато. Кой е Петко Цокев?
Роден през 1840 г. в с. Саботковци. В търговските среди е известен и с името Петко Саботковеца. През 70-80 години на ХIХ в. той притежава дюкян в Браила. В Габрово има работилница за гайтани, имоти и развива търговска дейност. Жени се два пъти, но децата му, две дъщери и двама сина са от първия брак. Най-голямата дъщеря Недка (родена 1862 г.) се омъжва за брата на Иван К. Калпазанов – Пенчо през 1880 г.
На 21 декември 1881 г. Петко Цокев и Иван К. Калпазанов подписват Съгласително (договор). Според него Цокев упълномощава Иван Калпазанов заедно с В. Карагьозов да отиде в Кемниц (Германия) да прегледат машините и като ги намерят за добри „да може да ги поръча и ослови”, като разноските за пътуването и възнаграждението на В. Карагьозов ще бъдат от двамата. Уговорено е и закупуване на място за фабриката, направата на зданието и др. В документа се уточнява, че Иван Калпазанов ще отговаря за упоменатите неща на „две от трите части”, а Петко Цокев – на една трета. В този размер те ще си разпределят и печалбата от фабриката, когато започне работа. На 9 февруари 1882 г. Съгласителното се актуализира: „И туй сичко от сега което се прави или купува секиму ще бъде известно, един без един няма да купува нищо и като се почне зданието да се прави, един от двама ни ще държи сметка на всичко което стане нужно, и като отсъствам ази Петко Цокев на няколко дена, то оставям на мое място зетя си Пенчо Калпазанов да разписва всичко”. Реалното осъществяване на идеята за фабрично производство на вълнени платове е общо начинание на двамата съдружници. Петко Цокев не е пасивен, формален участник, а активно действащо лице в общото начинание, с практически опит в гайтанжийството и търговията. И двата документа се съхраняват в Държавен архив - Габрово.
За девет месеца фабриката е построена. На 13 и 14 ноември 1882 г. тържествено се освещава „първата индустриална фабрика в България за влачене и предене на вълна” със стопани на фабриката на Калпазанов и Цокев, гласи официалното съобщение в Държавен вестник от 4 декември 1882 г.
В статията „Нещо по индустрията в Габрово” - в. Български глас бр. 93 от 4 декември 1882 г. отново се подчертава, че фабриката е дело на „благородния риск на г-дата Калпазанов и Цокев” .
След започване на производствената дейност, Петко Цокев продължава да участва в управлението на фабриката, в нейното утвърждаване, развитие и разширение на производството. През 1887 г. със Съгласително от 20 януари се учредява ново сдружение за построяване на „едно фабрично заведение с машини камгарни, които да предат вълнена прежда наречена у нас английска….”. В това съдружие Петко Цокев участва с една шеста в дружеството с общ наличен капитал 10 000 златни лева, като продължава участието си в „старата” от 1882 г. фабрика с 1/3 част.
През 1888 г. Иван Калпазанов построява самостоятелно „новата” фабрика, но на следващата 1889 г. умира.
Две години по-късно през лятото на 1891 г. внезапно умира и Петко Цокев в гр. Браила, където е бил по работа. Там е и погребан. За свои наследници той оставя втората си съпрута Тота, дъщерите Недка и Иванка и синовете Пенчо и Никола. Синовете му са малолетни и затова им се учредява от роднинския съвет настойник. За такъв е назначен Цанко П. Хаджистойчев – съпруг на Иванка Цокева. Наследствените отношение между тях са уредени с протоколи на роднинския съвет от 28 август и 5 септември 1891 г. и „Утъкмителен акт” от 1892 г. Според тези документи се запазва търговското заведение за търговия с разни брашовски, куцитарски и други стоки” с наименованието „Петко Цокев”, да продължи съдружието с родствениците на Цокев - Гатю С. Узунов и Иван Николов, които да работят и водят търговията. С „Утъкмителния акт” се уреждат наследствените отношения между децата на Петко Цокев и мащехата им.
Първата габровска фабрика влиза в стопанския живот като фабриката на Калпазанов и Цокев, с това име е известна в страната в първите години на съществуването си. По-късно, дяловете на Петко Цокев и другите акционери са изкупени от наследниците на Иван К. Калпазанов. Първата фабрика придобива известност в Габрово и страната с името „Калпазановата фабрика”. През 1898 г. тя вече е притежание само на наследниците на Иван Колчев Калпазанов и в негова памет те я именуват Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани „Иван Колчев Калпазанов”. В публикациите през ХХ в. за индустриално Габрово - сп. „Съвременна илюстрация”, бр. 19-20 от 1912 г., в-к „Габровска промишленост” от 4 август 1939 г. и др. името на Петко Цокев като съдружник и основател на фабриката вече никъде не се споменава. .
Участието на Петко Цокев в създаването и управлението на фабриката е отразено в монографията на д-р П. Цончев „Из стопанското минало на Габрово” (1929 г.) в която името на Иван Колчев Калпазанов (тъст на д-р П. Цончев) като едноличен създател, двигател и ръководител на първата вълнено- предачна фабрика е многократно повторено и подчертано. В това издание на три места е споменато името на Петко Цокев и неговото участие с 1/3 от капитала в „старата” от 1882 г. фабрика и участието му с капитал в „средната” фабрика. Според Цончев Петко Цокев е поканен за съдружник на Иван Калпазанов след завръщането му от Германия „за да не спъва търговията си”. Това твърдение многократно повтаряно през годините в различните издания: Несторов, Ю. Книга на габровската индустрия, С., 1934; Станева, Евелина. „Алманах на българските индустриалци 1878-1947 г., С., 1995 г.; Арменски, Стефан „Алманах на габровските индустриалци 1882-1947 г.”, Габрово, 2007 г. и др. публикации. Споменатия по-горе документ (Съгласително от 21 декември 1881 г), използван при написването на „История на вълнено-текстилната промишленост в Габрово” през 1982 г., във връзка със 100 годишнината от началото на промишленото производство в Габрово, показва значението на Петко Цокев като индустриалец, работил за изграждането и финансирал първата габровска фабрика. Очевидно е, че неговият дял е 1/3, но явно е, че без неговото участие Иван К. Калпазанов сам не би могъл да стартира производствената дейност иначе, би го направил… През годините наследниците на Иван К. Калпазанов доразвиват, модернизират и усъвършенстват производството и качеството на изделията. Името на фабрика „Иван К. Калпазанов” става известно в България и извън страната.
Дълги години част от документите на Петко Цокев се съхраняват в семейния архив на Цанко П. Хаджистойчев и са непознати и недостъпни за изследователите. Информация за първата габровска фабрика има само в печатните издания, а там името му често липсва. С цел да популяризира името на своя прадядо по бащина линия, като родоначалник на габровската индустрия, Цанко Хаджистойчев предостави за публично ползване документи доказващи това и кратки сведения за живота му. Наследниците на Цокев не претендират за съдружието, защото след смъртта му продават своите дялове от фабриката. Но днес, след като първите документите за създаването и организирането на фабричното производство в Габрово са известни, тържествено бяха чествани 100 и 120 години от вълнено-текстилната индустрия в Габрово, трябва да наредим името на Петко Цокев до родоначалниците на текстилната индустрия в Габрово и със съжаление да констатираме, че не е запазена негова снимка.
Вето за изкупуване на дяловете на дребни...
Взривове в сръбска фабрика на Ковачки
Поздрави!
Истината е над всичко! Тя трябва да се следва, това е пътят на честния човек!
